кипнете

Речник на българския език

1. кипнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кипнете е производна форма на кипна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кипнете — повелително наклонение, мн. ч.

кипнете е производна форма на кипна (повелително наклонение, мн. ч.).