кипели

Речник на българския език

1. кипели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кипели е производна форма на кипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кипели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кипели е производна форма на кипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кипели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кипели е производна форма на кипя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кипели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кипели е производна форма на кипя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).