кинефицирало

Речник на българския език

1. кинефицирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кинефицирало е производна форма на кинефицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кинефицирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кинефицирало е производна форма на кинефицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кинефицирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кинефицирало е производна форма на кинефицирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кинефицирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кинефицирало е производна форма на кинефицирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).