кинефицирала

Речник на българския език

1. кинефицирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кинефицирала е производна форма на кинефицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кинефицирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кинефицирала е производна форма на кинефицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. кинефицирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

кинефицирала е производна форма на кинефицирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. кинефицирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кинефицирала е производна форма на кинефицирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).