кинефицирал

Речник на българския език

1. кинефицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кинефицирал е производна форма на кинефицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кинефицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кинефицирал е производна форма на кинефицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кинефицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

кинефицирал е производна форма на кинефицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кинефицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кинефицирал е производна форма на кинефицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).