кинефицира

Речник на българския език

1. кинефицира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кинефицира е производна форма на кинефицирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кинефицира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кинефицира е производна форма на кинефицирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кинефицира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кинефицира е производна форма на кинефицирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).