кимнете

Речник на българския език

1. кимнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кимнете е производна форма на кимна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кимнете — повелително наклонение, мн. ч.

кимнете е производна форма на кимна (повелително наклонение, мн. ч.).