кимвахте

Речник на българския език

1. кимвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кимвахте е производна форма на кимвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кимвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кимвахте е производна форма на кимвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).