кимало

Речник на българския език

1. кимало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кимало е производна форма на кимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кимало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кимало е производна форма на кимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кимало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кимало е производна форма на кимам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кимало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кимало е производна форма на кимам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).