кимали

Речник на българския език

1. кимали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кимали е производна форма на кимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кимали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кимали е производна форма на кимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кимали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кимали е производна форма на кимам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кимали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кимали е производна форма на кимам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).