килнете

Речник на българския език

1. килнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

килнете е производна форма на килна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. килнете — повелително наклонение, мн. ч.

килнете е производна форма на килна (повелително наклонение, мн. ч.).