килнало

Речник на българския език

1. килнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

килнало е производна форма на килна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. килнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

килнало е производна форма на килна (мин. деят. св. прич. ср. р.).