килвахте

Речник на българския език

1. килвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

килвахте е производна форма на килвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. килвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

килвахте е производна форма на килвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).