киборгизирал

Речник на българския език

1. киборгизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

киборгизирал е производна форма на киборгизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. киборгизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

киборгизирал е производна форма на киборгизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. киборгизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

киборгизирал е производна форма на киборгизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. киборгизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

киборгизирал е производна форма на киборгизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).