кибичило съм

Речник на българския език

1. кибичило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кибичило съм е производна форма на кибича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. кибичило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кибичило съм е производна форма на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).