кибичило е

Речник на българския език

1. кибичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кибичило е е производна форма на кибича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кибичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кибичило е е производна форма на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).