кибичило

Речник на българския език

1. кибичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кибичило е производна форма на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кибичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кибичило е производна форма на кибича (мин. деят. св. прич. ср. р.).