кибичили

Речник на българския език

1. кибичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кибичили е производна форма на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кибичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кибичили е производна форма на кибича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).