кибичили
1.
кибичили —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
кибичили
е производна форма
на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
кибичили —
мин. деят. св. прич. мн. ч.
кибичили
е производна форма
на кибича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).