кибичи

Речник на българския език

1. кибичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кибичи е производна форма на кибича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кибичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кибичи е производна форма на кибича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кибичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кибичи е производна форма на кибича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кибичи — повелително наклонение, ед. ч.

кибичи е производна форма на кибича (повелително наклонение, ед. ч.).