кибичело

Речник на българския език

1. кибичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кибичело е производна форма на кибича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кибичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кибичело е производна форма на кибича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).