кибичели

Речник на българския език

1. кибичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кибичели е производна форма на кибича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кибичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кибичели е производна форма на кибича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).