кибичела

Речник на българския език

1. кибичела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кибичела е производна форма на кибича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кибичела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кибичела е производна форма на кибича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).