кибичел

Речник на българския език

1. кибичел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кибичел е производна форма на кибича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кибичел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кибичел е производна форма на кибича (мин. деят. несв. прич. м. р.).