кефнел

Речник на българския език

1. кефнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кефнел е производна форма на кефна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кефнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кефнел е производна форма на кефна (мин. деят. несв. прич. м. р.).