кефили

Речник на българския език

1. кефили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кефили е производна форма на кефя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кефили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кефили е производна форма на кефя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).