кефил

Речник на българския език

1. кефил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кефил е производна форма на кефя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кефил — мин. деят. св. прич. м. р.

кефил е производна форма на кефя (мин. деят. св. прич. м. р.).