кефи

Речник на българския език

1. кефи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кефи е производна форма на кефя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кефи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кефи е производна форма на кефя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кефи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кефи е производна форма на кефя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кефи — повелително наклонение, ед. ч.

кефи е производна форма на кефя (повелително наклонение, ед. ч.).