кефели

Речник на българския език

1. кефели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кефели е производна форма на кефя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кефели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кефели е производна форма на кефя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).