кефел

Речник на българския език

1. кефел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кефел е производна форма на кефя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кефел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кефел е производна форма на кефя (мин. деят. несв. прич. м. р.).