квичи

Речник на българския език

1. квичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

квичи е производна форма на квича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. квичи — повелително наклонение, ед. ч.

квичи е производна форма на квича (повелително наклонение, ед. ч.).