квичели

Речник на българския език

1. квичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

квичели е производна форма на квича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. квичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

квичели е производна форма на квича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).