квичахте

Речник на българския език

1. квичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

квичахте е производна форма на квича (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. квичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

квичахте е производна форма на квича (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).