квичали

Речник на българския език

1. квичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

квичали е производна форма на квича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. квичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

квичали е производна форма на квича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).