квичала

Речник на българския език

1. квичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

квичала е производна форма на квича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. квичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

квичала е производна форма на квича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. квичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

квичала е производна форма на квича (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. квичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

квичала е производна форма на квича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).