квикнете

Речник на българския език

1. квикнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

квикнете е производна форма на квикна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. квикнете — повелително наклонение, мн. ч.

квикнете е производна форма на квикна (повелително наклонение, мн. ч.).