квикнело

Речник на българския език

1. квикнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

квикнело е производна форма на квикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. квикнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

квикнело е производна форма на квикна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).