квикнела

Речник на българския език

1. квикнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

квикнела е производна форма на квикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. квикнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

квикнела е производна форма на квикна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).