квикнел

Речник на българския език

1. квикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

квикнел е производна форма на квикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. квикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

квикнел е производна форма на квикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).