квикнало

Речник на българския език

1. квикнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

квикнало е производна форма на квикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. квикнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

квикнало е производна форма на квикна (мин. деят. св. прич. ср. р.).