квикнали

Речник на българския език

1. квикнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

квикнали е производна форма на квикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. квикнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

квикнали е производна форма на квикна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).