квикнала

Речник на българския език

1. квикнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

квикнала е производна форма на квикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. квикнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

квикнала е производна форма на квикна (мин. деят. св. прич. ж. р.).