квикнал

Речник на българския език

1. квикнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

квикнал е производна форма на квикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. квикнал — мин. деят. св. прич. м. р.

квикнал е производна форма на квикна (мин. деят. св. прич. м. р.).