квиквахте

Речник на българския език

1. квиквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

квиквахте е производна форма на квиквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. квиквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

квиквахте е производна форма на квиквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).