квиквало

Речник на българския език

1. квиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

квиквало е производна форма на квиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. квиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

квиквало е производна форма на квиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. квиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

квиквало е производна форма на квиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. квиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

квиквало е производна форма на квиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).