квасил

Речник на българския език

1. квасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

квасил е производна форма на квася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. квасил — мин. деят. св. прич. м. р.

квасил е производна форма на квася (мин. деят. св. прич. м. р.).