квасели

Речник на българския език

1. квасели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

квасели е производна форма на квася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. квасели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

квасели е производна форма на квася (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).