квасел

Речник на българския език

1. квасел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

квасел е производна форма на квася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. квасел — мин. деят. несв. прич. м. р.

квасел е производна форма на квася (мин. деят. несв. прич. м. р.).