квакнела

Речник на българския език

1. квакнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

квакнела е производна форма на квакна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. квакнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

квакнела е производна форма на квакна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).