каширали

Речник на българския език

1. каширали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

каширали е производна форма на каширам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. каширали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

каширали е производна форма на каширам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. каширали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

каширали е производна форма на каширам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. каширали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

каширали е производна форма на каширам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).