качала

Речник на българския език

1. качала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

качала е производна форма на кача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. качала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

качала е производна форма на кача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).